Когато малцина притежават много, мнозина плащат сметката Все повече европейски държави са изправени пред сериозни бюджетни дефицити и нарастващ държавен дълг. Правителствата в Европа се нуждаят от повече приходи, за да финансират здравеопазване, пенсии, образование и социални системи.
В същото време голяма част от богатството е концентрирана в ръцете на сравнително малка група хора чрез собственост, капитал, бизнеси и финансови активи. В държавите от еврозоната най-богатите 10% притежават повече от половината от общото богатство.
Въпреки това данъчните системи в тези държави продължават да разчитат в голяма степен на данъци върху труда и потреблението. Така обикновените хора усещат все по-силно високите сметки и данъчната тежест, докато най-заможните продължават да увеличават своето богатство. Това усещане за несправедливост е важно, когато говорим и за политическите промени в Европа. В Германия крайнодясната Алтернатива за Германия постигна силни резултати на местните избори през септември, а в други европейски държави партии от същото политическо семейство вече участват във властта или оказват значително влияние върху политическия дневен ред. Миграцията често се посочва като една от причините за този политически завой в Европа. Но икономическата несигурност има много по-голямо значение, след като недоволството за много хора е свързано с високите разходи за живот, сметките, жилищата и усещането, че те работят и плащат за всичко, което другите ползват. В България концентрацията на богатство се описва с думата олигархия. Когато се говори за борба срещу тази олигархия много рядко се обръща внимание на данъчната политика на правителството. Предложеното увеличение на данъчните оценки на имотите от 2027 г. поставя важен въпрос: трябва ли човек, който притежава едно жилище, да бъде третиран по същия начин от данъчната система като човек, който притежава десетки имоти? Както Европа, така и България ще трябва да започне преместване на данъчната тежест от труда към имуществото, капитала и натрупаното богатство. Защото въпросът с бюджетните дефицити не е колко повече приходи ще събира държавата и за какво ще ги харчи. Най-важният политически въпрос е: от кого ще ги събира? - Филип М. Павлов, Местна организация Чужбина |